неделя, 28 февруари 2016 г.

Бяла спретната къщурка...

Преди време мои колеги, подкрепяйки ме в хобито ми, ми подариха настолен календар с картини на български художници. Идеята беше тези картини да ги използвам за трансфер. Това ми е вторият опит за трансфер. Тъй като все още нямам медиуми за трансфер съм използвала подръчни битови материали :) Изображението е трансферирано върху марля, за да се запази ефекта "картина". За да доразширя композицията до  А5 (понеже е подготвена за корица на тетрадка) я "дорисувах" в долната част със стенсили и бои, а в горната - със стенсил и домашно приготвена структурна паста.


Ще включа корицата с възрожденската къща в КФП 287 "Земя като една човешка длан" на Мигито.

А бялата къща ме подсети за стихотворението на Ран Босилек, с което ще завърша и поста:

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.


Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...


Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!


Няма коментари:

Публикуване на коментар